Някъде към 2070 г. героят си припомня живота на баба си и дядо си, оженили се през 2005 г., и на родилото им се година по-късно отвратително детенце, оказало се впоследствие негова майка. В началото на века дядо, а заедно с него и цялото човечество, започвали нов живот. Отказвал цигарите, ограничавал алкохола, спирал сладкото, минавал на зеленчуци и започвал редовно да ходи на плуване...

Завръщане в бъдещето е литературният ключ към този изключителен роман, който се родее повече с Джордж Оруел, отколкото с Айзък Азимов. Гледната точка е доста неочаквана - на днешния ден се гледа като на отдавна отминала история, но.... като всяка история и тя има своя неизбежна проекция в бъдещето и носи собствената си историческа отговорност за него. Песимистичният футуризъм на Варга е плод на направо нечовешка фантазия и е пресъздаден с неистово чувство за хумор.

Например - вие какво бихте си помислили, ако някой ви разкаже, че е сънувал как фигурите от Паметника на Червената армия оживяват и барабар с картечниците и шмайзерите си са го посетили една по една в дома му, за да го бият по главата с приклади и да го изтезават по всякакъв начин? Със сигурност последното, което би ви хрумнало е, че го боли зъб. Затова в никакъв случай не пропускайте да се насладите на най-прекрасното литературно вадене на зъб, което... не можете да си представите. И то преди да е станало твърде късно, защото, така или иначе...

началото на века обещавало нови възможности пред любовта, културата, всеобщото благо и красотата и другите тям подобни: за съжаление работата се осрала доста бързо и след известно време вече се знаело, че ако другите тям подобни неща някак ще се оправят, то любовта, културата, всеобщото благо и красотата - няма.

Докато четем автори като Варга и се подкрепяме помежду си, все още има шанс да оставим на внуците си нещо истинско.