Дъщерята на Елизабет

И в новия си роман Мариан Фредриксон продължава темата, наложена от самата нея с превърналата се в класика творба “Дъщерите на Ханна” за положението на жените и ролята на семейството, за отношението между половете и за това как се превръщаме в това, което сме и как под влиянието на взаимоотношенията с другите бихме могли да се променяме.

Катарина Елг е млада, красива, интелигентна и независима. Животът й е направляван от силната й сексуалност, тя харесва любовта, но независимостта и свободата сама да ръководи живота си и да избира партньорите си, са изключително важни за нея. Обвързването я плаши. Катерина обаче забременява и с изненада осъзнава, че иска да задържи детето. Когато съобщава новината на бащата, той решава, че тя се опитва да го хване в капан и в пристъп на ярост я пребива.

Израснала в семейство, в което майка й системно е била малтретирана, Катарина започва да си създава въпроси за природата на насилието и дали то не е вродено – и при насилника, и при жертвата - и доколко моделите на поведение, заложени в детството, предопределят съдбата на зрелия човек.

Мариан Фредриксон е родена в Гьотеборг. Започва кариерата си като журналист и името й се свързва с редица много успешни издания за дома и семейството. През 1974 започва работа в един от най-популярните вестници в Швеция. След написването на първата й книга Мариан Фредриксон напуска работата си във вестника и се посвещава изцяло на книгите. Тя е авторка на романа “Според Мария Магдалена” и на световния бестселър за 1998, 1999 и 2000 г. “Дъщерите на Ханна”.