Историята и нейните "апокалипсиси" / Предизвикателството на вечния ад

Как ще изглежда онзи „вместо-Христос", „анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият „Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, „изпълнения" неин Спасител на когото първият (библейският) е бил... „само символ"? Дали няма да се окаже „анти-Спасителят" („анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван „Спасител", който ще извади меч, за да се опита да „спре" историята, обявена в края за надделяла над първия, свален от престола Му Спасител?

Адът не може въобще да е „естествено" място за човека и не може да е такова за никой човек. Целият въпрос следователно е в това: „неразривно" ли е завързан човекът за злото, което извършва и е извършил тъй че подир самото зло, чийто „естествен" есхатон е адът, и той да се потегля към него гравитично и неотвратимо?