Автобиография

В „Автобиография" откриваме спомените на панагюрската учителка Райна Футекова, която свързва трайно житейския си път със съдбата на поробена, а сетне и на свободна България. Разказът от първо лице ни разкрива непознати факти 3а подготовката и сраженията на Априлското въстание, но сякаш най-въздействащи в книгата са събитията, видени през очите на обикновените хора - тези, за които свободата е съкровен блян.

Страниците ни позволяват да се пренесем в пролетните дни на 1876 година, да усетим всеобщата надежда 3а успех на революционното дело и да почувстваме ентусиазма и щастието на онези, които провъзгласяват свободата, свалят турското знаме от конака и „се целуват един друг по улиците"...

На хилядната турска войска въстаниците противопоставят едва няколко отряда, които, събрани заедно, не дават дори половината от броя на неприятеля. И въпреки по-малкото български жертви в боевете, страшното идва след тях - отмъщение, убийства, кланета и унижения. Самата Райна Княгиня е оскърбявана и измъчвана, а за кратко дори е в Пловдивския затвор. По-късно е спасена, емигрира в Русия и именно там написва изповедта си. Сетне се завръща в България, на която служи до края на живота си, а „Автобиографията" завещава на нас.