Марс

Дейвид Боуи питаше „Има ли живот на Марс?" и с ирония, и с разочарование от ставащото тук, на Земята. В новата си книга Владимир Левчев също не скрива тъгата, която тукашното предизвиква. На нашата планета не останаха повече утопии, на екрана днес няма истина, а на площада няма любов. Магнатите вече гледат към Марс, но не така, както го правят поетите. Владимир Левчев ни кара да четем думата отзад напред и да осъзнаем целия Срам от злото, което допускаме в света си. Макар и верен на сюрреалистичните си видения, на любимите си мотиви (времето, съня), този поет си остава социален по неизбежност - той чувства кога се надига „най-високата океанска вълна - /небостъргача на ужаса/ над нашия кораб". И ни предупреждава.

Иван Ланджев