Закъснелите за Рая

Винаги са ме поразявали столетниците - всеки - поотделно, и всичките - заедно. Като феномени на Живота. Те се отнасят към него - Живота - като добри стопани. И всеки един от тях има дълбоко развито чувство за хумор. Не помня мрачен, зъл, отмъстителен столетник. Дори съм склонен да смятам за нещастен всеки човек, който няма в себе си вродена слабост към смеха - най-яркия белег за жизнеността на човека. А тези черти на столетниците - хуморът и необикновеният им бодър дух - са тяхното лице."

Спас Попов

„Живот, бе! Какво ли не съм прекарал? Месец няма да ми стигне да ти се изприкажа. От какво ша се откажа, ако го почна наново живото? От нищо! То е било речено да грешиш, та да станеш човек. От всичко можеш да се повърнеш и да поправиш грешката си - животът е достатъчно дълъг, няма да се повърнеш само от черната земя, та да си повторно изживееш дните. Защото ние, людето, сами си правим дните - да бъдат лоши или хубави, само от нази зависи..."

Димитър Попстаматов