И утре слънцето ще грее

ВАСИЛ РИКОВ е роден в гр. Варна. Значителна част от житейския му път преминава в строителния сектор. Трудовата му дейност протича в България и Чехия.

Негови разкази са публикувани в периодичния печат. Участвал е със свои творби в няколко сборника.

Носител на награди от различи литературни конкурси. Автор на дузина книги.

Член е на Съюза на българските писатели.

„... Човече, можеш да поклащаш замислено глава! Лулата пада от устните и само гласът на съжалението остава в мрака.

Консервата, в която живеехме, гръмна и сега ядем плодовете й. Младите имат своето мислене и колкото повече ги подкрепяме, толкова повече се отдалечават!

Нали е така, баща ми?

Навремето казваше, че класът отрича стеблото, на което се е родил. Вероятно си прав! Времето го доказва. Нали всеки има своя живот. Минаха епохите, когато всички бяхме длъжници... На мнозина!

Сега сме длъжници на малцина богоизбрани.

И на няколкото по-старши братя, от които зависи съдбата ни..."