Паметта между нас

Лусио Викторио Мансиля (1831-1913) - аржентинският аристократ, пътешественик, писател, политик, военен и много повече - е оставил неизличим спомен в съвременниците си. Той започва писателската си кариера като журналист и успоредно с това опитва своето перо във всички възможни жанрове. Огромната начетеност, широтата на познанията и неподправеният му стил могат да се открият също в неговите две най-прочути творби: пътеписа „Екскурзия до индианците ранкели" (1870) и четирите тома на „Паметта между нас. Четвъртъчни беседи" (1888-1890). С необикновен размах Мансиля не само улавя образите и тревогите на своята епоха, а сякаш заснема самото време с неговия език в разговорни разкази, които не са изгубили свежестта и очарованието си. Ясно личи също връзката с едно по-продължително време, едно пълноводно време на разгръщащи се явления, които ще трябва да бъдат многократно преосмисляни. Едуардо Шиафино, съвременник на Мансиля, правилно преценява: „Във вашите беседи има умерено нахалство, което се колебае между изтънчеността и варварството; открива се също проницателността на философ, която се доближава до пълното отрицание, но миг преди публиката да се освободи напълно, то се разсейва със смеха на обикновен човек".