Пчели

Меелис Фпиедентал описва странстванията на студента, който пристига в Естония в края на XVII век заедно с папагала си Клодия. Обзет е от меланхолия, а когато състоянието му се влошава, не може да разграничава реалното от нереалното. Успява да събуди и подозрение в магьоснимество и "зли очи".

Лаврентий търси лек и се вслушва в съветите на свой професор и в лечебнитетеорий на Бойл, но безуспешно. Отпаднал и с размътено съзнание, вижда момиче "с очи като злато, като тъмния мед, а дишането му - като жужене". Тя се появява през нощите, носи му хляб,възвръща силите му, а по-късно Лаврентий забелязва странни събития около себе си. Не е сигурен дали могат да се обяснят по естествен или свръхестествен начин, тъй като конкуриращите се философски теории, които следва, позволяват и двете.

XVII век е време, когато човекът упорито търси себе си и все по-сигурно се осланя на науката и наблюдението на природата вместо стари предания. Медицината заявява присътвието си в животакато неизменна необходимост. Лаврентий е ярък пример за връзката но човека с реалността и с неясното отвъд битието. Авторът поставя въпроса: дали човекът от по-ново време наистина е открил себе си, или лутането продължава в дебрите на настояще, минало и бъдеще. Едновременно странно и завладяващо четиво за съвременниците ни.