Поредица Монографии МИФ 2: Художествени модели на древността

ВМЕСТО ВСТЪПЛЕНИЕ

Понятието древност предизвиква усещането за загадъчност. Древността е обвеяна с тайни, позната е по-скоро като легенди, митове и предания и само от време на време ни показва по нещо от себе си, отстъпвайки пред упоритостта на археолога и догадките на лингвиста. И всеки такъв допир още повече буди интереса, защото потвърждава или опровергава хипотезите на учените, защото обогатява нашите представи и става още едно стъпало по стълбата, която ни води към нашето минало. Ние сме склонни да възприемаме древността по два начина: или я идеализираме, или я смятаме за един по-несъвършен етап на нашето "днес". Трудно ни е да се примирим с мисълта, че древните хора не стоят по-ниско от нас, че техните културни постижения са съизмерими с нашите, че те са осмисляли света по своему и техният мироглед не е несъвършен, а просто различен. Оттук произтича и загадъчността на древността, а не само от оскъдицата на сведенията. И ако се опитаме да преодолеем този праг на неразбирателство, може би ще успеем да преодолеем отношението си към древните като към чужденци, които не само говорят на непознат език, но имат и различни обичаи и схващания по основните мирогледни въпроси. Следователно първото условие за контакт с древността е необходимостта от толерантност и тъй като древните вече не могат да я проявят, остава ние да бъдем толерантни към това, което те са ни оставили за себе си. Най-висшата форма на толерантност е стремежът да се идентифицираш с човека, към когото я проявяваш. Това означава да се откажеш от собствените си възгледи, които си склонен да му припишеш, и да се поставиш на мястото на древния, да се опиташ да възприемеш неговата гледна точка. По този начин се избягва и другата крайност - идеализацията на древността, на нейните духовни постижения, на нейния начин на живот. Златният век е митологично, неисторическо понятие.