Философията на Пътя в Древен Китай

Темата за Пътя на мъдреца стои в центъра на философските дискусии в Китай от V до II в. пр. н.е. Главна причина за това е поведеният от конфуцианците дебат относно човещината (дали хората са добри по рождение или не). Даоистката постановка на проблема за вродените характеристики на човека се развива като контрапункт спрямо конфуцианския хуманистичен модел (фигурата на съвършеномъдрия: - шън/г/жън). Новаторският подход на Джуандзъ дава възможност за трансформация на традиционната трактовка на човешката природа (син) чрез въвеждане на понятието дзъжан (спонтанност, естественост). Откритите при анализа на ранните даоистки източници антропологически понятия стоят в основата на възгледа на Джуандзъ за същинския (джънжън), осъществен човек (джъжън). Изграждането на завършена концепция за цялостния човек (цюанжън) е съгласувано с трите фази на Пътя ( Дао) в „Джуандзъ": пътуване - преобразуване - пребиваване в Дао. С извеждането на триединната антропологическа структура се демонстрира, че ранният даоизъм е базисно учение за човека и пътищата за пълноценното му осъществяване. Разглежданата проблематика е доразвита в Спора за характера и таланта от времето на Шестте династии (III - VI в.), който ще бъде обект на изследване в продължението на тази книга.