Победени, без да бъдем бити

Решаващият час удря на 1 септември 1916 г., когато България обявява война на северната съседка, а войските на Германия и Австро-Унгария настъпват откъм Трансилвания. За командващ групата армии е назначен фелдмаршал Август фон Макензен, който заповядва да се атакуват едновременно предмостовите крепости Тутракан и Силистра. Генерал Тошев възразява, че най-напред трябва да се овладее Тутракан, а Силистра ще падне като последица от този съкрушителен успех преди появяването на руските войски в Добруджа. Старият прусак е поразен от самочувствието на своя подчинен, но няма как да оспори стратегическата му правота.

Командващият окриля своята армия да полети в освободителен поход: "Нашето дело е свето и ние тръгваме с гореща вяра и с пълен възторг да изпълним дълга си. Богът на правдата ще учетвори нашите сили!" На 5 септември бойците от 4-та Преславска и 1-ва Софийска дивизия се вдигат на атака през телени мрежи и вълчи ями срещу "оловния дъжд$ от куполни оръдия и картечници: "Вместо да охкат, ранените викаха "ура", а живите ги прескачаха и все повече се приближаваха към укрепленията. Нищо не можеше да спре тези, които бяха решили да победят или да умрат!" И те побеждават с покоряването на "румънския Вердюн" и вземането на 28 000 пленници.

Акад. Георги Марков