Сънят на гаучоида

Младият аржентински писател Микел Ниева е малко познат извън родината си, но вече има зад своя гръб няколко провокативни книги. Като преводач на антична поезия и познавач на латиноамериканския авангардизъм той си позволява рядката киберпънк среща на минало, съвременност и бъдеще.

В експерименталния роман „Сънят на гаучоида" (2013) се преплитат идеите за смесването, връзката и взаимното проникване на човека и машината и за реалната и подменената действителност. Неустойчивостта, несигурността на света и на самата същност на героите са теми още на новата вълна в научната фантастика, но вече се добавя и постмодерната ирония. Вулгарният език и насилието понякога се свързват с аржентинската епическа поезия, а понякога с филмите на ужасите, бутафорно представление или готически карнавал. Така те стават нещо повече от екстравагантен жест и нещо различно от провокация.

Присъстват андроидите (тук те са по-скоро гаучоидите), наркотиците и корпорациите, но разюзданото въображение търси повече разпилени, почти графични видения, отколкото някакъв сюжет и история, и повече въпроси, отколкото отговори.

Гротескните находки предизвикват разума и сетивата, но в същото време се преправят на памет и ни връщат към политическите катаклизми от недалечната история, към нерешените метафизически въпроси и биоро-ботиката, за да се завърши с издирването на притежателя на властта над разума и съзиданието.