Строго секретно

Пуснаха едновременно "История на Втората световна война" на Лидъл Харт и спомените на Добринин

АНАТОЛИЙ ДОБРИНИН

Посланик на Съветския ськд във Вашингтон при шестима президенти (1962-1986)

Успя да смени 6-ма американски президенти и съответния брой съветски генерални секретари. "За това как функционираше този канал и за моята роля на "свръзка" между Кремъл и Белия дом, аз разказвам за първи път в тази книга", отбелязва той. За "така наречения конфиденциален канал" става дума - между президента и генералния секретар, по който са изтекли ей такива неща: "Няма ли да е по-добре да се уговорим за временни споразумения, да речем, от 3 до 5 години. Ние сме готови за преговори. Нека обаче премиерът Хрушчов и другите ваши ръководители ме разберат правилно и влязат в положението ми - по някои въпроси аз просто не съм в състояние да кажа каквото и да било..." - президентът Кенеди. Каква сговорчивост! И какво излиза - че всичко е могло да се уреди и да е под контрол. Да му домилее на човек - на фона на днешния свят, където никой не знае какво става.

Историята на студената война е по-интересна от историята на горещата - като интелектуално приключение. Иначе и двете са излишни, но никой не пита библиоманите.

в. Сега, 22.10.2005

Анатолий Добринин е посланик на Съветския съюз във Вашингтон по времето на президентите Кенеди, Джонсън, Никсън, Форд, Картър и Рейгън. За разлика от съветските апаратчици, типични за епохата, Добринин е авторитетен (и в Москва, и във Вашинтгон) професионалист, един от малкото, на които се дължи крехкото равновесие по време на студената война. "СТРОГО СЕКРЕТНО" е книга, която е другата гледна точка за събитията, описани в прочутите мемоари на Кисинджър. "СТРОГО СЕКРЕТНО" дава възможност на читателя да надникне зад кулисите на четвъртвековния отрязък от дипломатическата история през най-сложните периоди от взаимоотношенията между двете държави.

"Не е добре да имаш насреща такъв професионалист. При това нетипичен за съветската дипломация. В онези години Добринин участваше в създаването на историята. "

Хенри Кисинджър