Как и кога българите излизат на историческата сцена?

(Любителско Интернет проучване)

Истината е някъде... ТУК (в нас и около нас).

Задайте този въпрос на най-известните ви български историци, писатели, блогъри, публицисти и от десетина запитани ще получите поне два пъти повече правдоподобни и дори убедителни отговори. Ако поставите същия въпрос обаче в тест на учениците от което и да е наше средно училище, те ще ви дадат почти 100/100 еднозначен отговор - 681 г. с победата на Аспарух при Онгъла. Картината ще бъде идентична, ако отправите въпроса си към представителна извадка от по-възрастното население. И както и да въртите и подбирате анкетираните, статистиката ще бъде безпощадна - интелектуалният ни елит ще изповядва противоречиви вярвания и истини за нашия народ, които са неизвестни, чужди и непонятни на самия народ във всичките му възрастови и социални измерения. За разнообразие и пълнота, разбира се, ще откриете следите на една Интернет-прослойка, в която се води повърхностна или по-задълбочена дискусия по въпроса, както и огромната маса представители на чалга-културата, за които това питане е досадно, тъпо, отвратително и дори осъдително (табу). Какво значение има кога сме се появили на историческата сцена, ако днес „480 310 българи в трудоспособна възраст между 15 и 65 г. са потенциални емигранти. Това е 19.6% от хората в тази възрастова граница у нас."! Може ли историята да ни даде европейски доходи и да ни задържи в собствената ни страна?...

А могат ли високите доходи и доброто национално самочувствие да дойдат като резултат от невежеството ни, или въпреки него? Не е ли интересно да си дадем ясна сметка за реалностите? Живеем в информационния ХХ1-ви век и светът е като отворена книга пред нас. Можем да хленчим и да се оплакваме безплатно по Skype и Viber от участга си на всички познати ни езици, да слушаме чалга и да гледаме порно до пресита, но можем и да се образоваме и развиваме непрестанно, да се освобождаваме от старите догми, клишета и манипулации, и ла придобиваме знания и умения, до скоро недостъпни за нас; да общуваме без граници; да търгуваме и да правим бизнес с хора от другия край на света, без да излизаме от дома си, без дори да ставаме от леглото... Е, какво да изберем?

Нека да направим за начало един експеримент, като се опитаме сами да намерим отговор на непосилния за българската историография въпрос - кога и как сме се появили като народ на историческата сцена. За целите на това свое любителско проучване да използваме основно достъпни в мрежата ресурси, без да се оплакваме, че не можем да се ровим в архивите на Ватикана, в библиотеката на Конгреса, в секретните досиета на КГБ, нито да бленуваме за безвъзвратно изгубените папируси и пергаменти на Александрийската библиотека, или изгорените и похитени от нашественици и поробители старобългарски ръкописи. Нека видим до каква информация имаме свободен и безплатен достъп и какви

изводи можем сами да си направим от нея. Ако експериментът ни се окаже удачен или поне обнадеждаващ, това ще ни окуражи да продължим с търсенията си, ще привлече нови ентусиасти, ще ни повдигне самочувствието, ще ни покаже, че можем да се справим с постигане на Истината...