Раждането на онтодиалектиката

„Милко Гърчев е извънинституционален мислител, което в най голяма степен означава - мислител, който твори в социална самота, защото единствената му мотивация са императивите на разума. Но точно поради това неговите изследвания в сферата на философията, историята и др. привличат със своята безкомпромисна логика и прямота, защото не носят изкривяванията на институционалното или личностната зависимост от онзи „отгоре”.

Настоящата му книга е уникална в българската културна и научна история, защото философските идеи не са изложени школски, безлично, а са разказани на фона на неговата лична, екзистенциална история, която е проектирана на фона на административните перипетии, през които трябва да премине българският учен в днешна България. Така защитаваната концепция от Милко Гърчев, наречена онтодиалектика привлича не само с евристич-ността си, а и с начина и на изложение, което очарова с интимността и топлината на разказа. Така диалектическите идеи възкръсват от пепелта, оставена от т нар. академични философи, които преди побързаха да я заровят за да угодят на новите идеологически императиви.“

- Димитър Цацов, проф. дфн

***

СЪДЪРЖАНИЕ:

Раждането на ОНТОДИАЛЕКТИКАТА (въведение)

Истината се ражда и като бездомно куче (Онтодиалектика)

Хипотези открития и философски прозрения(?), пред които светът четвърт век немее(!)

I част: За пространството и времето - необходима ли е промяна на представите ни?

1.В началото бе... едно противоречие

2.Колко дълбок е всъщност проблемът?

3.Противоречията и проблемите никога не идват сами

4.За пространството и времето - Необходима ли е корекция на представите ни? (1984 г.)

5.За пространството и времето - Необходима ли е корекция на представите ни? (1986 г.)

6.Някои следствия от хипотезата за квантуване на пространството според статията от 1986 г.

7.Академично-бюрократична одисея (1986-1987)

II част: Единен закон на взаимодействие

1.Новата ми стара работа и... регистрация на откритието

2.Същност на откритието „Единен закон на взаимодействие“

Уводна част

Същтност на откритието

Доказателства за истинността на откритието

Област на научно и техническо използуване на откритието

Формула на откритието

3.Академично-бюрократична одисея втори сезон (1987-1988)

4.Научният съвет на ИЯИЯЕ - БАН и откровението на акад. Христов

5.Решението на ИНРА и проверката на КДНК

6.Гласност със запушена уста

7.Гласност със затапени уши

8.И демократичната държава затваря омагьосания кръг

Ill част: Онтодиалектика или Обща теория на съществуващото

1.Да се огледаме преди да тръгнем

2.Фрагменти от моите философски тетрадки

3.Първи български конгрес по перспективни и нестандартни проблеми (4-6.06.1992 г., София)

4.Докосване до същността на Онтодиалектиката

5.Конкретизация и физическа интерпретация на основните онтологични принципи

6.Механизъм на самоопределяне и самоформиране на съществуващото

7.Моделиране и конструиране на микро-света

8.Единен закон на взаимодействие

9.Малко общи приказки

A.Философия и методология

Б.Натурфилософия, микро- и макро-свят

В.Личност и общество

10.Пророчества и предсказания

11.Онтодиалектиката в Интернет

И накрая кратка равносметка

Собствен опит, знание и вяра (вместо послеслов)

***

Милко Тодоров Гърчев, роден през 1955 г. в Панагюрище, е минен инженер по професия (завършва ВМГИ - София през 1981 г.), а по-късно през 1997 г дистанционно завършва и икономика в НБУ. Работил е в минно-промишления сектор на различни длъжности, включително ръководител на отдел „Технологии и иновации“ в „Асарел-Медет“ АД. Той е автор на оригинална композитна философско-научна система, наречена „Обща теория на съществуващото (Онтодиалектиката)“, в която се стреми да формулира основните онто-принци-пи, обединяващи съвременното знание за пространство, време, елементарни частици, закони на взаимодействие и др. Брошурата му „Въведение в онтодиалектиката като теория на нещата от елементарното до Бога“ („Боги-анна“, 1995) е кратко философско изложение, което служи за въведение към разработената от него теория. Паралелно с теорията си, Милко Гърчев прави независими изследвания в областта на античната и раннохристиянската история на българските земи (етноним, национална идентичност, символика). Някои от произведенията, на които е автор, са: „Как и кога българите излизат на историческата сцена?“ („Богианна“, 2018) ; „Дълбоките корени на българската идентичност“ („Богианна“, 2020); „Името БЪЛГАРИ - стъпка по стъпка“ („Богианна“, 2025)