Романът „Щастливеца Пер“ представлява многопланово епическо платно – обемно, но изключително четивно и за съвременния читател. Това е и дълбоко трагична книга за надеждите на младостта и горчивите разочарования – в този контекст тя има и определен автобиографичен характер. В центъра на повествованието е образът на амбициозния младеж Петер Андреас Сидениус, който произхожда от пасторско семейство. От детските си години Петер е бунтарят, който не се съобразява със строгите морални и религиозни повели на баща си и иска да поеме по път, различен от този на семейството му. Заминавайки за Копенхаген, където посещава лекции в Политехническия институт, той скъсва почти всички връзки с родителите си и братята и сестрите си, като дори сменя името си – вече се казва само Пер, и се потапя в нов и непознат свят, изпълнен с грандиозни мечти. Пер е изцяло завладян от желанието да завладее Дания и да се превърне в национален герой посредством новаторските си идеи, свързани с техническия прогрес на страната – той мечтае да изгради система от канали и по този начин да използва могъществото на природните стихии в полза на местното население и икономиката на Дания.

Но смелите му идеи се нуждаят от финансови средства и от влиятелни покровители, тъй като той самият е никому неизвестен провинциалист без диплома. Затова и дръзкият и самоуверен до нахалство Пер навлиза в по-висшите и богати слоеве на обществото, запознава се с личности с различен произход и социално положение, но които биха могли да са му от полза в професионалните му стремежи – преподаватели, журналисти, артисти и писатели, учени, финансисти, адвокати.

Така пътят му се пресича с богатото еврейско семейство Селомон, което го взема под крилото си, финансира начинанията му и дори му позволява да пътува в чужбина, за да събере опит и знания. Най-вече това се дължи на интимните му отношения с най-голямата им дъщеря Якобе, за която се сгодява. Но въпреки благородните си пориви и несъмнения интелект, талант и харизма, които притежава и заради които си печели прякора Щастливеца, Пер е много непостоянен, твърде арогантен и свободолюбив. Тежкият му характер и необяснимите промени в настроението му го вкарват в много напрегнати ситуации, влошават отношенията му с хората, които му помагат, и дори с годеницата му, и в крайна сметка Пер се оказва най-големият си враг. Идеалистичните му мечти се сблъскват с грубата и цинична действителност, той самият осъзнава, че се чувства като изгнаник където и да се намира и че ако иска да постигне истинското щастие, трябва първо да опознае себе си и да последва зова на сърцето си.

„Пер е хитрецът, който накрая надхитрява самия себе си, тъй като не познава съкровената си същност“ – пише в предговора си към изданието проф. Симеон Хаджикосев.

ХенрикПонтопидан се появява в датската литература след Ханс Кристиан Андерсен и по своеобразен начин продължава върху нови основи реалистичната традиция. Роден е през 1857 г. във Фредерисия в пасторско семейство, като тази религиозна обстановка оставя дълбок отпечатък в съзнанието му. Заминаването му за Копенхаген, където се обучава в Политехническия институт, по същество се явява бягство от ограниченията на досегашния му живот и форма на стихиен бунт срещу порядките на заобикалящата го среда. Романтичните му представи обаче се сблъскват с тежката реалност, а следването му не го удовлетворява. Тогава той отпътува за Германия и Швейцария и това пътешествие оставя ярки впечатления в наблюдателната му и чувствителна натура. Понтопидан така и не получава инженерска диплома, а се насочва към естествените науки. Той започва да пише разкази и романи, в които изобличава нравите на съвремието си. Удостоен е с Нобелова награда за литература „за автентичните описания на съвремието в Дания“, а Томас Ман го нарича „поет епик по рождение“.