Ивелин Димитров и "Полифония". Песни пред олтара на времето + CD

За мен, а вероятно и за всеки, който се е докоснал до необичайното явление „Полифония", винаги е оставал въпросът: кое така силно, жизнено и трайно успя да събере участниците в този ансамбъл? Откъде извираше тази еуфория на вярата, това доверие в нравствеността, тази интуиция за празник и утеха, удържали Капелата в течение на петдесет години, вече и слeд кончината на нейния създател? И замисляйки се над тази красива и дълготрайна загадка, над това необичайно чисто, смислено и мисионерско по естеството си присъствие в българската музика, бих изтъкнала на преден план първо неговите не-музикални основания: не толкова музиката, колкото религиозното отношение към нея, не толкова музикантския състав, колкото нравствената общност. Пиететното зачитане на професионализма и педантичният култ към занаятчийството, разбира се остават неизличими фактори, които самият Ивелин Димитров често и последователно откроява — и в противовес на патетиката и идеологичността на своето време, и поради вътрешната си увереност, че изкуство без посветеност на занаята не става. Сами по себе си обаче те не биха могли да породят явлението, онова събитие на духа, което сякаш прекъсва линейния ход на дните и отваря извънредни пространства.

Елка Димитрова