Вариации в До мажор

„За себе си той казвал, че цял живот е търсил философския камък, дирил е разковничето и до края на живота си не е успял да го намери. Цял живот той се е трудил без никой да признае труда му, скитал е от едно място на друго и все е дирил средства да разшири кръга на своите теоретически и практически знания... с тази страна на своя характер Богоров е притежавал най-ценното качество, което може да притежава един човек. Всъщност имал е в себе си разковничето, което напразно е дирил вън от себе си, оставал е винаги верен на себе си, поставял се e над околните условия, поради което винаги се е чувствал свободен, никога не се е намирал в зависимост от несгодите на своя живот, множеството пречки, които е срещал, всякога е съумявал да ги преодолее, понеже за него не е имало цена нито материалното благосъстояние, нито пък личното егоистично спокойствие."

Боян Пенев в студията си за Иван Богоров в многотомния труд „История на българската литература"