Вникване

Есетата на Илия Волен са едно от най-забележителните постижения на този вид в нашата литература. В есеистичните му книги откриваме една естетическа и нравствена позиция, която би могла да се вземе за образец и в настоящия момент. Духовната формация, към която принадлежеше, вече не съществува физически в българската култура; Това е формацията на Константин Константинов, Атанас Далчев...

... общуването с автори като Илия Волен е повече от необходимост, това е начин на оцеляване.

Здравко Недков

Нито едно от тези изречения не е лесно написано само заради някаква парадоксалност на изказа или впечатляващ афористичен блясък. Усещам, че в тези езикови атоми е събрана взривната енергия на една изстрадана и мъчително осъзната реалност. И преминавайки през тях, стъпка по стъпка внимателният читател навлиза в съкровените дълбини на авторовата душевност, започва да опознава този затворен в себе си човек отвътре, вижда как узрява неговото дълбоко разбиране на живота.

Всеки нов прочит на тези зрънца утаена мъдрост разкрива нови смислови измерения - "дълбочината на редовете" в тях сякаш е безкрайна. В този лаконичен жанр, към който с напредването на възрастта все повече клони, той се доближава до самата есенция на своите художнически прозрения за света, човека и изкуството.

Александър Шурбанов за афоризмите на Илия Волен