Аз ще бъда далече

Съставителство и обзорна статия Петър Змийчаров.

ДУМИ ЗА ДУМИТЕ НА БЕШКОВ

Професионалните философи гледат на Бешков като на гениален художник и самобитен философ.

Професионалните изкуствоведи и художници — като на гениален философ и самобитен художник, макар и да избягват да си го признават публично.

Мислейки днес за пространствата на Бешков, съзирам между тях равнини с много висок хоризонт — полетата на честта. Пространствата, в които той битуваше. И заради тях съм длъжен да направя това самопризнание, намирам го за въпрос на чест: За мен Бешков е непълноценно реализиран спрямо обема на таланта си художник, но потресаещ, безспорен дори в спорните си съждения мислител.

Нарочно пиша "мислител" — за да не дразня именно професионалните философи. Пък и защото намирам думата за по-органична, по-прилягаща му. Нея например никак не бих могъл да свържа с определението "дървен".

Професионалните философи отделят "пространствата" на чисто философските от тези на "философичните" нива на мисълта. Странейки с почти болезнена съпротива на сетивата от претенциозните формулировки, Бешков е обичал да казва за "дървените" философи, за тези, "които нищо не могат и няма какво да кажат — Е, дръжте се тогава прилично! Това прилично поведение е... естетизмът." Нима не ви напомня това на прочутия афоризъм на Йежи Лец: "Който няма нищо общо с изкуството — да няма нищо общо с него! Ясно ли е?"