Мисията на новото духовно откровение. Христовото събитие като централно събитие в земната еволюция

Един принцип на това познание ще бъде, че щастието на отделния човек никога няма да може да се постигне за сметка на нещастието на другия. В бъдеще личностното ще бъде пренесено в надличностното и егоистичното в надегоистичното, в това, което свързва хората. Постепенно човекът няма да иска да бъде щастлив, ако другите не са щастливи в същата степен.

Тази душевна нагласа, чиято противоположност съществува днес в практическия живот, се подготвя. Има само една възможност да се създаде тази нагласа и това е познанието за истинската сърцевина на човешката същност и нейните съставни части, както ни се показва от науката за духа. Трябва да познаваме човека, ако искаме да бъдем хора.

Трябва животът ни в ежедневието да се насочва от принципа, че щастието на отделния човек не може да бъде постигнато върху нещастието на друг човек. Ако човекът не желае да разбере това, той засилва упадъчното, опустошаващото развитие и вживотиняването на човечеството. Днес ние като хора следва да вземем решението да желаем или не науката за духа, което означава да желаем или прогреса, или упадъка на човечеството. Това трябва да го чувстваме при всичко, което вършим в отделния случай, трябва да чувстваме, че чрез нашата карма сме поставени като нова субстанция в развитието на човечеството, като тези, които трябва да употребят своите сили като елементарни сили, които чрез работа трябва да се издигнат нагоре. Ако чувстваме така, в нас теософията (антропософията) ще се превърне в практическо усещане, в практическо чувстване и в сърцето си ще осъзнаем това, което всъщност вършим, когато извършваме привидно най-незначителната дейност, която вършим в такива антропософски клонове. Не като хоби, като приумица на отделния човек, а с разбирането на най-дълбоките нужди на една зазоряваща се епоха.