Сърце без намордник

преспах с морето

в теб

сега ни знам

какво е

да ударя дъно

в него

***

Държите в ръцете си най-добрата стихосбирка на Николай Владимиров. Тя съдържа в себе си есенцията на неговата поезия, която е мощна и същевременно ранима. Поезия, рисуваща сякаш с една линия картината на любовните взаимоотношения, превръщайки тяхната сложност в лекота. Наситените и ярки образи в ума на автора, буквално влизат под кожата ни и остават там, за да ни помогнат сами да разберем, че обичането е единствения възможен изход.

Росен Карамфилов

„Сърце без намордник" е смела книга - говори почти само за любов, но въпреки това не омръзва и умело избягва капаните на баналността. Редуването на кратки и дълги стихотворения е като редуване на страст и меланхолия, възторг и колебание. В крайна сметка остава чувството на очакване, защото макар и в любовта все нещо да не достига, тя винаги ще бъде наоколо.

Петър Чухов

Николай Владимиров ме отведе на едно пътешествие из коридорите на любовта. Коридори пълни с думи, в които успях да се огледам и да се замисля.

Алекс Алексиев

Навява усещане за тъга. А в тъгата има нещо красиво. И който го е страх от тъгата, го е страх да обича. Красиво. Стихосбирката е за любов. Такава, каквато е. Не такава, каквато са ни я описвали в други книги.

Марина Стоименова