Деветдесет дни завой. Правителството на Иван Багрянов 1 юни - 1 септември 1944 г.

В тази книга са публикувани спомените на баща ми, Руси Стефанов Русев, за работата на кабинета на Иван Багрянов през деветдесетте дни от 1 юни до 1 септември 1944 г., на които той е поставил заглавието „90 дни завой“.

Тъй като тези три месеца са само един епизод от живота, обществената дейност и съдбата на моя баща, добавих всички данни, които можах да събера за него като виден деец на Земеделския съюз, както и за всичко, което се случи преди и след 9 септември 1944 г. с него и семейството ни, тъй като поколенията след тази дата нямат даже бегла представа за това време или представата им е получена от грубо изопачената история за него от комунистическия режим. Тези неморални манипулации на историята и общественото мнение от наследницата на БКП – БСП продължават и в наши дни.

- Стефан Русев

***

Руси Стефанов Русев е роден през 1896 г. в гр. Котел, в семейството на беден занаятчия. Завършва право и финанси в Софийския университет, като се издържа сам. В Земеделския съюз влиза още като войник. Бил е инспектор на Постоянното присъствие на Съюза.

След преврата на 9 юни 1923 г. лежи 3 месеца в затвора. През октомври 1923 г. организира Съюзното издателство „Земеделско знаме“. След 1934 г. преминава на работа в Общия съюз на земеделските кооперации и заедно с Тодор Влайков, Иван Бешков, Димитър Илиев и др. основават хиляди кооперативни сдружения.

След 1 юни 1944 г. става министър на земеделието в правителството на Иван Багрянов.

В края на месец август земеделците Руси Русев и Христо Василев подават оставки и кабинетът на Багрянов пада.

На 1 февруари 1945 г. „Народният съд“ го осъжда на доживотен затвор, конфискация на имуществото му, лишаване от граждански права и глоба от 3 милиона лева.

Когато му отнемат пенсията, която получава за трудовия си стаж преди 9 септември 1944 г., Руси Русев в писма до ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС посочва с имена, документи и факти, че е спасил от смърт десетки земеделци и комунисти, рискувайки живота си. В резултат получава удостоверение, че е „подпомагал съпротивителното движение“.

Въпреки тази закъсняла „реабилитация“, той е следен от ДС почти до последния си дъх, а децата му са „деца на съден от Народния съд“.