За малка справка

Художникът донесе нарисуваната корица на книгата. На нея цивилните агенти бяха с меки шапки. Почти бях я одобрил, когато някой възкликна: „Как така с бомбета?!" Те били характерни за тайната полиция в Австро-Унгарската империя. Но се съгласи, че трябвало да нарисува каскети. По времето, за което се разказва в книгата, меките шапки бяха символ на западно влияние. В университета един мой колега беше привикан на разговор във факултетното бюро на Комсомола за това, че е дошъл на лекции с подобен буржоазен предразсъдък на главата.

Народите, или може би само нашият народ, твърде бързо забравят. Колцина вече са онези, които си спомнят за терора след „деветосептемврийското въстание", за невинно убитите, за несправедливо осъдените, за изпратените по лагерите, за интернираните семейства, за безброя душевни и битови мъчения, на които бяхме подложени цели 45 години.

Нашите дядовци и прадядовци безхитростно са записвали в своите тефтери преживелиците си по време на турското владичество. Един от тях ги е започнал с „Писахме, да се знае". Навярно това ме е подтикнало да запиша разказите на трима от безброя мъченици на комунистическата диктатура.