Memento vivere: Константин Константинов и неговите съвременници

Константин Константинов (1890 – 1970) е голяма фигура в българ- ската литература и култура. Писател, преводач, интелектуалец – в наши дни неговото дело все още не е изследвано многоаспектно. Необходимо е днес да се осмисли творчеството на Константинов като изключително ценна част от българското литературно наследство на ХХ век поради няколко причини. На първо място, изследването се стреми своевременно да разшири и обогати рецепцията на писателското дело на К. Констан- тинов. На второ място, се тематизира близостта на Константинов с други български творци, откроява се ролята му в творческото им разви- тие. На трето място, излизайки от традиционно националното измере- ние, полагаме в по-широк европейски контекст Константин-Константи- новото дело (и съответно – българската художественост), като имаме предвид дългогодишната му преводаческа дейност и непосредствените му взаимоотношения с чуждестранни творци. На четвърто място, просле- дявайки обратите в житейската и творческата съдба на един български интелектуалец, можем да реконструираме част от българската литера- турна история, като се характеризират типични процеси и тенденции в различните десетилетия. Изследването се състои от увод, четиринадесет глави и заключе- ние. Обособено е в четири части. Първата част е фокусирана върху първите три десетилетия на ХХ век и зараждането на модерността. Втората част разкрива писателското битие през 40-те години и промя- ната – в политически и литературен план. Трета част се отнася до десетилетието на 60-те години – години и на социализъм, и на „размразя- ване“. Четвъртата част е заключителна, обобщаваща различните социални роли, които Константинов изиграва през живота си, формирането на литературната му личност, предложен е модел за конструиране на частна литературна история.