Жени

Книгата „Жени“ от румънския класик Михаил Себастиан попълва поредицата на изд. „Персей“ „Световна класика“. Михаил Себастиан (роден като Йосиф Хехтер на 18 октомври 1907 г. в Браила, Румъния и починал на 29 май 1945 г. в Букурещ) е познат у нас с романите си „Градът на салкъмите“ и „Произшествието“. Той е от кръга на Мирча Елиаде и Южен Йонеско.

„Жени“(превод Христо Боев) е конструирана от четири отделни новели, обединени от образа на младия лекар Щефан Валериу, който преминава през множество любовни перипетии и се сблъсква с разноликата женска същност.

Във всяка от новелите се срещаме с майсторски обрисувани женски образи, разкриващи различни видове любов. Рене е ожаднялата за ласки съпруга, която бурно и непредпазливо се впуска в любовна авантюра и въпреки угризенията на съвестта си изневерява на мъжа си. Марта е по-зрялата жена, която умело завладява въображението на младия Щефан. Одет е невинното и тъй младо момиче, което обаче е пораснало преждевременно и крие силна проницателност. Емили (Емилия) е жертва на собствената си неадекватност и на лошите шеги на тези около нея. Мария е олицетворение на недостижимата и безответна любов. Арабела е своеобразен обобщаващ образ на женското начало – тя играе ролята на майка (в отношението си към Щефан), домакиня и любовница, но най-вече е жена, отраснала в съмнителна среда, която упорито се стреми към почтена репутация. По този начин Михаил Себастиан изгражда една многопластова картина на ролята на жената в съзряването и психологическото израстване на всеки мъж.