При Хиперборейците, кн. 2

Милош Църнянски (1893-1977) - един от най-значимите класици на сръбската литература. Обемното му и разнообразно творчество го утвърждава като забележителен поет, прозаик, драматург, пътеписец, есеист. Всестранна личност, чийто живот преминава през бурни идеологически и литературни конфликти. Преди Втората световна война е дипломатически представител на Кралство Югославия в Берлин, Рим, Лисабон и Лондон, следват години на емиграция до 1965 г. Едва през 1966 г. получава разрешение да се върне в Белград, където през 1970 г. завършва житейският му път.

Роман-лабиринт, който обединява автобиографичното, мемоарното, прозаичното, есеистичното и културно-историческото по един твърде необикновен начин.

Пише за Италия, но същевременно възкресява спомени за неповторимия Север, за копнежа към Хиперборея - страната на вечната красота, в която слънцето никога не залязва, за митичния народ на хиперборейците, който според гръцката митология живеел от другата страна на северния вятър. Изкуството също заема много значимо място в книгата, за автора то е своеобразно бягство от действителността, а най-хубавите страници са посветени на Тасо и Данте, на Стендал и Гьоте, на Стриндберг, Ибсен и Киркегор. И всичко под сянката на гигантската фигура на италианския гений Микеланджело и на Рим - античния, ренесансовия, папския, съвременния,вечния...

Тази моя книга е роман, пътепис, мемоари, поезия, та дори и памфлет, хаос от спомени, пътувания и лутания... Това е смесица от пътеписи до Шпицберген, дотам, докъдето корабът може да стигне, смесица от пътеписи из Италия, впечатления, бележки, размисли на човек, започнал да остарява.

Милош Църнянски