Само жестоко седя

Изглеждаше докоснат от дълбината на красотата в градина с виещи се пътища стълби и ниши, с магически сводове от маслинови дървета и лоза и съвършена тишина, птиците бяха занемели, върху клоните над главите ни - той отново бе започнал да сплита бледните ми пръсти, които бяха проснати върху градинската маса, забавлявахме се с тази игра, съцветието на фотографа, разцъфналият напръстник от пръсти лилии незабравки, увяхналото листо от роза лепнеше по ръба на водна чаша - бурните фьонове бяха ужасяващи, голямото колкото марка за писмо тигрово око ме поглеждаше при събуждане, бе реклама за посещение на зоологическата градина в Шьонбрун итн.