Мраз

"Какво говорят за мен хората? - попита той - Че съм идиот ли? Какво говорят хората?"

С това мото Томас Бернхард въвежда читателя в „Мраз" - роман, с който големият австрийски писател започва пътя си към висините на литературата. Определят го като метафора за духовната и душевна студенина, като човекознание в арктически условия.

От първата до последната си страница той е суров, ръбат, депресиращ - и тъкмо затова е толкова убедителен в критиката си на една псевдоидилия. В него се запознаваме не толкова с ексцентричния художник Щраух - който в крайна сметка налага властта си над студента, изпратен да го наблюдава сред австрийските Алпи, - колкото с един неподправен Бернхард. И тъкмо защото в романа почти липсва хумористично оцветеният стил от късните му творби, неприязънта към околния свят се стоварва върху читателя без никакви задръжки. Мразът в него се умъртвява с мраз, мракът - с мрак.

И все пак да не забравяме, че разказва майсторът на хиперболата...

„През всичките тези години си задавахме въпроса как ли изглежда Новото. Ето го, така изглежда."

Ингеборг Бахман за „Мраз"

„Със своя роман „Мраз" Томас Бернхард буквално смрази и читатели, и критици, и общество преди повече от половин век. Днес обаче нечуваните дотогава гневни думи на художника Щраух са неотменна част от всяка публична дискусия. Не е нужно да ги записва студент, изпратен с тази заръка в затънтен кът на Алпите - за целта съществува интернет. Но за разлика от избълваното там „Мраз" е голяма литература."

Паул Яндл