Едит Пиаф • Живот в песни

Ако Париж трябва да се преименува, ще се нарече Пиаф.

Марлене Дитрих

От сцената на парижките улици до най-бляскавите мюзикхолове - пътят на Момичето Пиаф се вие, неравен и стремглав, през сломяващи драми и оглушителни овации.

Встрани от слуховете и измислиците публицистът и биографът Давид Льоле-Ело търси истинския лик на едновременно познатата и загадъчна крехка жена в черно с дълбок и неповторим глас, култ за редица поколения, бисер на френския шансон. Неудържима, неустоима, кипяща от емоции и изпепеляващи страсти, гневлива и тиранична, възторжена и разкъсвана от болка, дяволски непредвидима и пленително нежна, Едит Пиаф е символ на неистов копнеж за обич и близост, ликуващо избликнал или изплакан в завладяваща музика. От бурните и сърдечни идилии се раждат едни от най-красивите химни на любовта, от кървящите рани извират разтърсващи рефрени. Мелодиите и думите на нейните вечни песни издълбават дирята на един живот, чужд на мярката и благоразумието, изживян и раздаден без жалост и докрай, чийто наслов е изповедното и изпято отдън душа. Не, не съжалявам за нищо.