Българските западни покрайнини - последни на опашката за независимост, но не и последни по право

Христо Тепавичаров е роден и израснал в софийския квартал „Хаджи Димитър". Завършва право в Софийския университет и постъпва на работа в Министерство на външните работи през 1960 година, където за 32 години извървява пътя на кариерен дипломат от аташе до посланик в българските посолства в Гвинея, Иран, Зимбабве и 12 години като международен служител в Секретариата на ООН в Ню Йорк. Понастоящем е адвокат и представител по индустриалната и интелектуалната собственост. Автор е на десетки статии по теми, свързани с българските национални интереси и приоритети на Балканите. Автор е на книгата „Цветолюбецът", в която споделя разговорите и впечатленията си от срещите с големия български художник Николай Абрашев по време на престоя си в Ню Йорк, който след 35-годишна емиграция в Америка остава твърдо убеден, че „не всеки може да се роди българин - това е привилегия на хората, които преследват докрай целите при отстояване на идентичността си; българин не се става, а се ражда, докато всеки може да стане американец"!

Понастоящем Христо Тепавичаров завършва книга за живота и разговорите си с митрополит Андрей Ве-лички, ръководител на Българската епархия за Северна и Южна Америка и за Австралия, със седалище Ню Йорк, от 1938 до 1971 година, като неразделна част от Българската православна църква.