Македонският въпрос в българо-британските политически отношения

В монографията се анализира е детайли британската политика по Македонския въпрос от 1919 до края на 1923 г. През целия период на власт във Великобритания са същите консервативни сили от чиито среди произлизат т.н. „Парижки миротворци", политиците които създадоха следвоенното териториално устройство в Европа и Близкия Изток. Тяхната политика по Македонския въпрос е праволинейна и неотстъпчива -увековечаване постановленията на Ньойския договор, или с други думи казано - увековечаване на националната катастрофа на България след войните от 1912 - 1918 г.

За разлика от Англия, управлението през тези години в България не може да бъде определено като консервативно. Напротив, на правителството на БЗНС, начело с властния земеделски лидер Александър Стамболийски, повече приляга определението революционно. В областта на външната политика, за първи път след Освобождението през 1878 г. Македонският въпрос е поставен в сянката на Тракийския. Стамболийски повежда открита война срещу ВМРО, което задълбочава враждебния вътрешнополитически фронт срещу земеделското правителство и допринася за неговото отстраняване от власт на 9 юни 1923 г. чрез държавен преврат. След преврата Македонският въпрос отново излиза с цялата си острота на балканската политическа сцена, което принуждава британската дипломация да определи по-ясно позицията си спрямо него и най-вече спрямо неговото нелегално въоръжено проявление - Вътрешната македонска революционна организация.