Среща с архивите на Атон

Предлаганата книга заема своето естествено място сред следните, досега осъществени изследвания на акад. Иван Радев: „Таксидиоти и таксидиотство по българските земи през XVIII - XIX в." (София: АИ „Проф. М. Дринов", 2008), „Архим. Неофит Петров Котленец - все още непознатият Бозвели" (София: Мисъл, 2011), „Отец Паисий Хилендарски. Контекст и отгласи от личността и делото му" (София: АИ „Проф. М. Дринов", 2012), „Зограф" и Русенската епархия" (В. Търново: Абагар, 2016), подготвяната монография „Хаджи Викентий Зографски".

Въз основа на двете си поклоннически пътувания до Света гора, на интереса си към манастирските кондики и други свидетелства в „Зограф" и „Хилендар", на съхранявани и непубликувани архивни материали в Научния архив на БАН, Централния държавен архив, ЦИАИ към Светия Синод, в новата си книга авторът дава публичност с необходимия коментар на поредица от интересни ръкописи, кореспонденция и документи, на свързаните с тях личности, излъчени от монашеската общност.

С това си съдържание книгата би трябвало да намери читателски прием както сред специалистите историци и филолози, така и сред тези, които тепърва ще предприемат поклоннически пътувания до Атон.

****

СЪДЪРЖАНИЕ:

Уводни думи

„История славянобългарска" или „кръщелното свидетелство" на нова България

I. Сред страниците на Зографската кондика от XVIII в.

„Славянска граматика" от 1846 г. в „Зограф"

Два ръкописа в полето на документалната проза

Из преписката на хаджи Викентий Зографски

Из преписката на архимандрит Анатолий Зографски

Нови факти от кореспонденцията на Неофит Бозвели

Експедицията до Атон през 1943 г. и нейните резултати

„Зограф" - контакти и присъствие в Русенската епархия

II. „История вкратце о болгарословенском народе" (към биографията на текста)

Бележки за първата история на „Хилендар" (1814 г.)

Дж. Карлайл (1801 г.) за българското присъствие в Атон

„Протокол" за съдебен процес в „Зограф" през 1843 г.

Бозвели и годината на неговата смърт в „Хилендар" (1849)

„Паисиевата килия" в „Хилендар" - предистория на мита

III. Сборникът, наречен „Софроние"

„Собранник" от 30-те години на XIX в.

Българо-гръцко-латински речник

„Българска граматика" от Жеравна

****

Академик ИВАН РАДЕВ, преподавал в университета „Св. св. Кирил и Методий" (В. Търново), е автор на редица изследвания върху българската литература на XIX - XX в. Сред тях са: „Боян Пенев" (1976), „Софроний Врачански" (1983), „Столица на оцелелите" (1984), „Белочерковският апостол" (1987), „Енциклопедия на българската възрожденска литература" (в съавт., 1996), „Библията и българската литература" (1991, 1999), „Дългата памет" (1993), „История на българската литература през Възраждането" (1997, 2007, 2012), „История на В. Търново. XVIII - XIX век" (2000), „Българската литература на XIX век - от анонимност към авторство" (2002), „Любовните истории и авантюризмът на българина" (2002), „Другото лице на възрожденската литература" (2006), „Литература и култура на Възраждането. Личности и явления от „втория ред" (Т. 1, 2008; Т. 2, 2010), „Ботевото творчество" (1998, 2008), „Н. Икономов и духовно-просветният живот в Разград през Х|Х в." (2009), „Н. Козлев и недоиз-вървяният път на родното" (2011), „Българо-руски срещи в литературата на XIX - XX век" (2014) и др.

На проблеми от по-новата ни литература са посветени: „Васил Попов. От разказа към романа" (2001), „Йордан Вълчев. Личност и дело" (2005), „Моите полудневници" (2006), „Емилиян Станев в диалог с времето" (2009), „Димчо Дебелянов: контекст и присъствие в литературата" (2013, 2017). „Низвергнатият Владимир Василев" (2016) и др.

„Срещи с архивите на Атон" заема мястото си сред книгите, в които авторът интерпретира ролята на личности, явления и средища на духовно-религиозния живот през Възраждането. В центъра на застъпената проблематика е основно съдбата на ръкописи, кореспонденция и прояви, свързани с дейността на видни представители на монашеското братство в „Зограф" и „Хилендар" през XIX в.