A Capella

ВЕЧЕР ПО БУЛГАКОВ

По стар закон и негласно

върти все онази притча:

Маргарита е вещица, Майстореее!

Друга няма ли за обичане?

Маргарита отдавна е счупила

и последната своя метла.

И търчи разфучана зад ъгъла

чисто луда и по душа.

Нощем тайно контрабандира

мисълта, че нещо е дала.

А честта е съвсем дефицитна

и на черно върви на пазара.

Тъй животът тече напред

и смъртта е само отсрочка.

Всеки ден е нов ред,

приближаващ съвсем към точката.

И какво си свършил не пита,

пита само какво не си сторил.

Казваш - имаш само една Маргарита

и тя не съвсем като хората....

Дето вече е на умиране

със каприза да бъде вечна.

Но след нея е тъй красива.

Земята привечер