В покрайнините на света. 12 сонета

... Спомних си за неговия костюм, който носеше на четенията в Троа-Ри-виер. Академичен тип костюм, но в същото време и елегантен...

Нямаше нищо комунистическо в него.

Нямаше нищо комунистическо и в поезията му.

Докато превеждах страница след страница, неговата поразяващо подробна биография се свързваше с живота и драматизма. Роден в епохата на сталинизма, в стиховете си той се откроява като индивидуалист, попаднал не на място човек, който търси духовното, но е лишен от самия храм. Това, което ме впечатли, беше неговата искреност, невинност, онова, което критиците наричат чувство за учудване... съвсем нормални неща в днешно време на Запад. В най-хубавите си стихотворения той сияеше като момче от хор, в поеми, обследващи огромните непонятни граници, които навремето са разделяли комунизма от капитализма.

Ан Даймънд (Канада)