ДНК на прехода

Заглавието на тази книга не е случайно. В една демокрация съдбата на човека и гражданина е тясно преплетена със съдбата на институциите. В тази специфична двойна спирала едната нишка е човекът със заложената в него вечна борба между егото и алтруизма. Другата е онзи набор от правила в обществото, в чиято основа са ценностите, въплътени в морала и закона. Ценности, които гарантират, че можем да живеем и да успяваме като общество , независимо от различията между индивидите. Също като при истинската спирала първоначално заложените гени в тези две нишки обменят огромното количество информация помежду си. Безбройните комбинации в това всекидневно взаимодействие определят нашето житейско поведение, гарантират правото ни на избор и шансовете за успех. И поотделно за всеки от нас и за обществото като цяло. Ако не дай Боже, по някаква причина, човекът е генно обменен, ако някъде в дългия път на еволюцията природата е сгрешила, страда единствено самият той. Ако обаче пак по някаква причина (преднамерена или не) генната структура и самата тъкан на обществото е увредена още от създаването й. страдат всички индивиди. Изначално сгрешените правила в обществото възпроизвеждат наместо здрави клетки единствено несправедливост и несбобода. По отношение на нашите гени и качества ние. хората, сме резултат от Божията воля. И това е непроменимо. Що се отнася до обществото и демократичните правила обаче, те са изцяло в нашите ръце и зависят само от нас.

И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. Полицията си е милиция, а под вътрешен ред разбираме преди всичко щит и меч, а не администриране на територията. Най-накрая, ако ви нарушат конституционното право на неприкосновеност и ви задържат за повече от 24 часа без обвинение, няма на кого да се оплачете. На Конституционния съд могат да се оплачат само президентът, правителството и група депутати. Макар лично аз да не вярвам някой в тази държава да е способен да наруши техните конституционни права.

****

Пламен Даракчиев е журналист по образование и професия. Афиширал се като противник на комунистическия режим, с многобройни участия и кореспонденции в така наречените вражески радиостанции „Свободна Европа" и други западни медии. Секретар на Независимия профсъюз „Подкрепа", а след 10 ноември избран за вицепрезидент на синдиката. Един от основателите на вестник "Демокрация" - председател на Издателския съвет на вестника и негов заместник главен редактор. Един от създателите на СДС и член на Националния координационен съвет. Народен представител във ВНС, един от групата на 39-те, неподписали Конституцията. Член на Протестния щаб по време на събитията през зимата на 1997 г. член на Гражданския съвет в Реформаторския блок и парламентарен секретар на Министерството на отбраната. Понастоящем работи като старши инспектор в Столичния инспекторат.