Разговори с Таня. Спомени за Богоявлението

В тази книга искам да разкажа за изненадата, която ме сполетя и която до днес осенява живота ми. Аз съм човек като другите, но имам чувството, че божеството ме водеше към незабравимата среща. Растях в сянката на моята благодетелка - без да зная унесен в безкрайния разговор. Като всички, от дете се въвличах в неспирна размяна на мисли с незнайна наставница, играеща множество роли. Говорихме ли си за моя свят, героите на литературата или историята, за мен те бяха живи, благодетелни и по-мъдри от лицата наоколо. А когато се прибрах от армията и си открих Евангелието, окъпах се в случките, които сякаш бяха по-близки от всякога - просто защото божеството е винаги с нас. Обичах Библията, колкото и Античността, също научена от великата Художничка. Защото пророците, Гаутама и любимият ми Одисей, общувайки с висините, са се вричали с цялата жар на сърцето и са се борили истински.

Живият допир до вечния Дух - естествен и неизцапан от буквата - ето кое ме грабваше в моя живот. Така приемах и моя занаят: за да го разбереш, трябва да излезеш от сянката му под открито небе. Защото душата се отнася към божеството, както очите към светлината.