Сакрални модели на културата

Скандални модели на културата • Перипетии на профанното въплъщаване

ПРЕДГОВОР

Сакралното може да се тълкува като една от полярностите, които създават ценностни напрежения в културата. Така го вижда още Макробий. А профанното в "Сатурналии" е онова, което няма отношение към култа, храма и религията. То е изгубило свещения си характер и преминало в употребата и собствеността на човека1. За този късен римски автор връзките между сакралното и профанното възникват в спора за културните територии. Свещеното е център, пораждащ мрежата от опорни значения. То е "проект" на културата и гарант за нейната устойчивост, идентичност и единство. Сакралното е първомодел, който я твори, придава и структурност и изтъкава нейната символна цялост. То пренася в чертите на културата изначалното съотношение между света и творящата битието инстанция. А неговият ролеви антипод, профанното, съществува, доколкото е причастно към своя извор. То напуска небитието, получава характерен облик и битиен статус, доколкото си присвоява подредбата и смислови заложби на своя първообразец.

Сакралните структури до такава степен се срастват с градивните културни значения, че има всички основания те да се разглеждат не само в контекста на вътрешните опозиции, а в този на определен тип култура изобщо. Сакралният тип култура предполага пълна или частична изразимост на би-тийния извор в подредбата на световността, както и пълна или частична разединеност на онтологичните и евристичните и равнища. Това прави сакралните култури локални, йерархийно изградени и заредени с профанирането.

...