Състояния на съзнанието

Последните книги на Симеон Димитров ясно заявяват: „Аз Съм." Те са мисти-ко-философска поезия, ознаменуваща духовни събития, които са Дао - мистичната будност. Нагласата на търсещото съзнание и мистичното преживяване се сливат в акта на преживяното познание. Човекът в този поетичен свят е Път-Слово -блуждаещ из тайнството, и е самото тайнство. Тази поезия изразява субективни проблясъци на познанието и заразява читателя със самородната си енергия, защото е „конвулсия от светлина", „космичен взрив" в екстаз на преживяване.

Словото е страстно отдадено на идеала за поезията като битие извън времето. Езикът му е непрестанно „бременен език", казано с думите на Юнг, т.е. съдържа много повече, отколкото изглежда. Ти-формата на изказа му има универсализи-раща функция - да представи индивидуалното във всечовешкия смисъл на земния живот. Неговото писане е непрекъснато „шляене с Бога" - свръхлитературен акт, акт на поетичното, който се освобождава от поетическото и постига Поетичното в същността му - като изблик на Начало в една непрестанно раждаща (се) вселена-човек.

Добрина Топалова

Из „Словото като Дао" от книгата „Пътя на делфините"

****

Многообразното ни взаимодействие с реалността условно може да се означи с три концентрични кръга. Единият е кръгът на Взаимодействие между личност и общество, в който преживяваме нарушената хармония около нас като „Несъответствия". Вторият кръг на взаимодействие е между чоВек и природа, по-точно - елементите-стихии, които са в основата на макрокосмоса и микрокосмоса - „Градина на стихиите. Екстази". И третият .кръг-взаимодействието на личността със самата себе си. Дълбокото проникване навътре в нас самите - „Импулси на проникновението".