Американците откриват българите 1834 - 1878 г.

Джеймс Ф. Кларк (1906-1982) е смятан единодушно за „баща на американската българистика". Роден е в Битоля в семейството на второ поколение американски протестантски мисионери. За разлика от своите предшественици той се посвещава на българската кауза, заемайки се с популяризацията на България, Балканите и Източна Европа чрез своите научни изследвания върху българската история и особено върху ролята на САЩ в историята на българите през епохата на националното им Възраждане.

Освен преподавател проф. Кларк е създател и директор на първия в САЩ Институт за източноевропейски изследвания, президент и вицепрезидент на Американската асоциация за югоизточ-ноевропейски проучвания и Асоциацията за български проучвания, един от създателите на Българо-американската асоциация „Макгахан". Той е носител на ордена „Св.св. Кирил и Методий" I степен и почетния знак на СУ „Св. Климент Охридски".

Подбраните тук изследвания на Джеймс Кларк провокират нова и не много позната перспектива спрямо българо-американските отношения посредством ролята на американски интелектуалци - мисионери, дипломати и журналисти, в съдбовните десетилетия на българската история през епохата на националното Възраждане. Живо и увлекателно са описани героичните образи на хора, съдби и събития, вплели се по странно стечение на обстоятелствата в най-забележителните мигове от борбите на българите за национално признаване, за духовна и национална независимост. Тук са Константин Фотинов и „Любословие", преводачите на Библията на български език, мисионерите, които създават училища, отпечатват книги, но и информират американската общественост за зверствата при потушаването на Априлското въстание и неговия погром, както професионално правят това и Дж. А.

Макгахан, обявен за най-големия военен кореспондент на своето време, Юджийн Скайлър, Джордж Уошбърн и лейтенант Грийн.