За знания в „чуждина” (XVIII-XIX в.)

Чл.-кор. проф. д.и.н. Румяна Радкова е сред изтъкнатите изследователи на пре¬хода от Късно средновековие към Ново време през XVIII-XIX в., известен като Бъл¬гарско възраждане. Тя е автор на 18 самостоятелни и в съавторство монографии, на повече от 280 студии и статии, документални публикации, селищни истории и е съставител на множество изследователски сборници. Участва в авторския екип на том 5 и 6 от академичната „История на Бъл¬гария" и том 2 от „История на българите", член е на Главната редакция на съвместното многотомно документално издание „Русия и българското националноосвободително движение 1856-1878 г." и е редактор и съставител на том 1. Монография¬та й „Българската интелигенция през Възраждането (XVIII - първа половина на XIX в.)" е наградена от Управителния съвет на БАН за научно постижение, а трудът „Неофит Рилски и новобългарската култура" претърпява две издания. Изследва¬нията „Рилският манастир през Възраждането", „Храм-памет¬ник „Св. Александър Невски", „Интелигенцията и нравственост¬та" „Тодор Бурмов. Дневник. Спомените ми. Автобиография", „Възрожденска Дупница (XVIII-XIX в.)", „Посмъртни материали за български възрожденски дейци. Т. 1-3" са част от богатата й научна продукция.

Чл.-кор. Р. Радкова е дългогодишен ръководител на секция „Бъл¬гарите, Османската империя и Европа XV-XIX в." в Института за исторически изследвания на БАН, научен секретар на Единния център по история (1982-1989), председател на Специализирания научен съвет по нова и най-нова история на ВАК (2000-2010), член на Акредитационния съвет на Националната агенция за акредитация и оценяване към Министерски съвет на Р България, участ¬ник в редакционната колегия на сп. Bulgarian Historical Review.

Румяна Радкова е носител на орден „Кирил и Методий" II степен и на Голямата награда на Столична община „Будител на годината 2016".