Подземни облаци

Няма нищо случайно в тази чудата на пръв поглед, но промислена проза, която ослепява читателя с богат език и неудържима експресия. И нищо от смайващия сюжет не е пропуснато от автора, освен ако не е трябвало да ни бъде спестено. Рядко се доверявам на български творци, които се подвизават в сферата на въображението, но пък и твърде рядко нечие въображение е било убедително като това на Мари.

Янчо Чолаков, писател

„Няма нищо по-фантастично от това да се вгледаш в отражението на огледало в огледало, да разтълкуваш сън в сън, да водиш разказ в разказ" (Дзин Шентан). Романът „Подземни облаци" е именно такава наративна мултивселена, чиито светове проникват един в друг чрез червееви дупки и се самооплождат, споделяйки ДНК с монументалния роман „Ръкопис, намерен в Сарагоса" на Ян Потоцки, рекурсивно рамкирани в насмешлив мизанабим със сякаш Радичкови глянгури зом-бита, като в резултат изографисват една огледално изкривена българска сюрреал-ност, досущ като в неочакван, но допустим нов том на „Тльон, Укбар, Orbis Tertius", чието откритие Борхес също така „дължи на връзката между едно огледало и една енциклопедия". Този роман е автентичен, неуморно изненадващ и със сигурност уникален в българската литература.

Вал Тодоров, писател и режисьор

„Подземни облаци" преплита визионерство в планетарни мащаби с българска фолк чалга в изпълнение на човекоядни зомбита, и то така, че докато четеш, ту се усмихваш, ту се смееш на глас, а сошанският диалект, на който говорят героите, е просто прелест. Оригинален роман, шантав и възвисяващ.

Димитрина Петрова, депутат от ВНС