Неведомите пътища на упованието

Когато среща Елена, Антон преживява тежка духовна криза. Личният му живот е преобърнат и съсипан. Не вярва на народа си, че е способен да създаде нормална държавност. Не вярва вече и в смисъла на самото съществуване на човечеството. Ала вълшебницата Елена твърди, че те двамата имат стара недовършена работа, запечатана там някъде в архиварницата на небето. И Антон поема по неведомите пътища на упованието, където го очакват изпитания, в чиято реалност и свето-уханна благодат той самият понякога се съмнява. За да чуе в един благословен за него час сакралните слова: "Никога повече не бива да губиш упованието си в смисъла на съществуването на мирозданието. Най-големият грях е да спрете да се радвате на самия факт, че съществувате и сте част от големия Божи промисъл. Грях е и да не почитате Божия промисъл, да не се прекланяте пред възможността да го съпреживявате."

Доброто и злото; вярата u неверието; споделената любов и мъчителното самотуване; милосърдието и коравосърдечността; службата за благото на събратята и безразличието на малодушието. Вечните теми, които са тъканта на всеки роман на Васил Пекунов.

Васил Пекунов пише романи, разкази, есета, публицистика, сатира. Автор е на много романи, между които „Верникът и Неверникът" (2003), „Зрящият и Незрящата" (2007), „На живо" (2008), „Визитацията (2009), „Милост Божия" (2010), „И рече Бог" (2010), „Седем нощи в Светлината" (2013) „Да върнеш лятото" (2017).

Превел е от руски четирилогията на Конкордия Антарова „Два живота".