Сказанието за дъщерята на хана. Епосът на прабългарите 882 г.
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Издателство
- Агато
- Преводач
- Георги Костов
- Народност
- руска
- Година
- 1997
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 187
- ISBN
- 9548761238
За книгата
Представете си колко бях изумен, когато в гр. Днепропетровск, Украйна, археоложката Л. Чурилова ми каза на мене, българина: "Знаете ли, един наш колега превежда епоса на прабългарите..."
Така ли? Та ние спорим дали трийсет или триста думи са останали от нашите предци прабългарите; чупим мечове и копия дали са от хунски, ирански или тюркски произход; търсим в дамгите и графитите им руническа писменост и изведнъж - цял епос!
Така за първи път попаднах на "Шан-кизи дастани" - през трети, четвърти ръце. И ето, държа в ръце ксерокопието на обемистия машинописен подстрочник, за който се твърди, че е препис от загубения оригинал и целия потръпвам. Тази поема-сказание не е анонимна. Дори е датирана - 882 г.! Значи докато у нас в България след приемането на християнството е започвал Златният век на славянобългарската книжовност с блестящи представители като Св. Климент Охридски, Св. Наум, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх и т.н., в т.нар. "Черна България" и във Волжка България, с приемането на исляма, е започнал златен век на българо-тюркската литература?!
Признавам си, започнах с усърдието на Неофит да превеждам дастаните на "Сказанието за дъщерята на хана" - денонощно! После, след като мина първото опиянение, дойде и отрезвяването ми. Аз съм изкушен човек и в литературата, и в историята. Работил съм в най-големите книгохранилища на света. Как тъй веднага не забелязах, че в ръцете си държа един късен, много късен текст, който - въпреки всички уговорки на тандема Нигматуллин-Нурутдинов - може и да не е имал архитип? Девети век е това! Лично творчество на говорим език? Ако това е истина, значи отново сме свидетели на онова чудо, което в началото нарекох "изблик на поетичния фермент Bulgaricum".
...
Освен историк, аз съм и писател. "Шан-кизи дастани" е литературен паметник - все едно от коя епоха. Като българска роза той ухае на поезия. Това е пак уханието на фермента Bulgaricum. За него няма граници във времето и пространството. Нека си скубят професорите брадите дали "Сказанието" има своя архитип; нека спорят кое е "първично" и кое е "вторично" в него. Краят на XIX век за нас българите бе белязан с гениалната мистификация, наречена "ВЕДА СЛОВЕНА". Изглежда че краят на XX век ще бъде белязан от "Сказание за дъщерята на Хана".
Нека други бърборят на тема "панславизъм" и "пантюркизъм". Аз като сив вълк се насочвам към моята плячка, наречена ПОЕЗИЯ. Знам, че илюзия, която не убеждава, е пълна лъжа. Но всяко изкуство е една голяма илюзия. Нима само заради това можем да го наречем лъжа?
Аз своето свърших. Преведох доколкото можах "Сказанието". Останалото, както е казал поетът, е мълчание...