Антология Дунавски предели

Дунав за България е съдбовна река, за разлика от всички други държави, през които минава. Тя е символ на свободата. Защото по време на турското робство поробените българи са гледали през реката свободна Румъния, от която са очаквали да дойдат борците за тяхното освобождение. А пък от другия бряг българските борци за свобода - хъшовете са гледали поробеното си отечество и са копнеели за часа, когато ще преминат реката, за да се принесат в жертва за освобождението му. Затова и в поезията ни от онова време Дунав присъства като неистов копнеж. 1/1 в стиховете на Ботев, на Вазов, и в тези на Петко Славейков като обобщен образ на Таткови-ната, а и в творчеството на редица поети след тях. И като най-ярък образ в центъра им стои легендарният кораб „Радецки", от който четата на поета-войвода Христо Ботев слиза на българския бряг и поема към своето безсмъртие. Но оказва се, че Дунав не е само символ на свободата. Кирил Христов в своята балада „Русалка" го прави и съдник, символ на нравствената чистота и справедливост." Така че той има не само обществено, но и чисто човешко присъствие в народната съдба. Традицията река Дунав да се споменава и в стиховете на съвременните поети идва и се доразвива оттогава и съдържа в себе си както онзи исторически смисъл, така и съвременното светоусещане за общност и принадлежност към Европа.