Документални доказателства по Дневниците на Старозагорския митрополит Павел (за периода 1924 - 1939 г.)

.....16.XII.1934 г., неделя. Днес става освещаването на новата университетска сграда и откриване статуите на Евлогий и Христо Георгиеви при входа. Лични покани имаме всички архиереи. В синодалния параклис след литургията се отслужи панихида зa Екзарха Антима, Григория Русенски и Константина Врачански от синодалните трима, без Софийския. Панихидата свърши малко подир 10 часа, а университетската церемония е определена за 10 часа. Веднага подир панихидата взех дяда Симеона и с такси отидохме в университета. Студенти подеха дяда Симеона и всички ни сториха път, та отидохме в залата при първия ред, гдето седяха Царят, Царицата, министрите и чуждите посланици. Хорът привършваше царския химн. Веднага митрополит Стефан на естрадата започна панихида и една смесица от благодарствен молебен с водосвет, след което държа дълга реч, в която - вижда се, за угода на военните, които сега управляват - свърза университета с казармата. След молебствието нас, архиереите, поканиха да минем насреща, срещу първия ред на столовете. Царят, Царицата и княз Кирил целуваха ръка на дяда Симеона и на мене. Царят задържа дяда Симеона и му даде своето място. Aз и митрополитите Михаил, Иларион и Паисий минахме насреща. Когато седнахме, митрополит Стефан, свалил мантията и слизайки от възвишението, изгледа сърдито седящите в първия ред и високо грубо викна: „Моето - моето где е?". Посочиха му място в първия ред, но настрана, близо до прозореца. Оттам той хвърляше намръщени погледи на Царя и дяда Симеона. Министърът на просветата и председател на ефорията „Евлогий и Христо Георгиеви" проф. Янаки Моллов с реч предаде на ректора проф. Васил Моллов ключовете на новата сграда: След речта на ректора официалните лица отидоха долу за откриването на статуите. Ние с дяда Симеона останахме назад и после разгледахме залите и кабинетите на ректората. После отидохме, та разгледахме зданието на библиотеката, водени от библиотекаря проф. Cт. Аргиров. Дядо Симеон беше предмет на внимание от всички..."

(Из Дневниците на Старозагорския митрополит Павел)