Бисмарк, Източният въпрос и Българското освобождение 1856 - 1878

В тази книга Константин Косев прави опит за пълно изясняване отношението, ролята и участието на Бисмарковата дипломация във връзка с Източния въпрос от 1856 до 1878 г. - най-динамичния период в неговото развитие, когато се е решавала съдбата на България. Той установява степента и характера на Бисмарковата заинтересованост от Източния въпрос, конкретните прояви и действия на Бисмарковата дипломация в хода на събитията, както и въздействието, което тя е упражнила за развръзката на нещата. Или, с други думи, целта на автора е да установи каква роля е играла политиката на Бисмарк в Източния въпрос, доколко и как тя е повлияла на делото на Българското освобождение.

На читателя не може да не направи впечатление изключителната заинтересованост на Бисмарк от Източния въпрос. В концепцията си по Източния въпрос Бисмарк не влага известния пангермански смисъл, проникнат от стремежите за експанзия и влияние в Европейския Югоизток. Незаинтересоваността от преки делови интереси в Османската империя, му дава възможност да я използва за решаването на своите главни политически въпроси. Така за Бисмарк Източният въпрос става подходящо средство, с което се опитва да регулира отношенията на Прусия-Германия с останалите велики сили. В този смисъл Източният въпрос има особено голямо значение в отношенията на Прусия-Германия с Русия.