Заедно

ЖЕНА НА БАЛКОНА

Каква жена, каква камбанария,

застанала пред моя млад олтар.

Защо ли да се правя на светия,

когато аз съм раждан за звънар.

За такава хубава жена,

сътворена от магия блага,

дяволското ми сърце призна,

че глава човешка се залага.

Колко огън, колко нежен плен

има в двете o очи небесни.

Господи, дадеш ли я на мен,

черква ще ти построя от песни.

Евтим Евтимов и РоманьолаМирославоваще си останат една от емблематичните двойки в българската литература, подобно на Пенчо Славейков и Мара Белчева. Свързани от поезията, те вървяха заедно и в живота, и в творчеството, създаваха стихове, вдъхновявани един от друг, бяха неразделни в продължение на две десетилетия, заедно поеха и отвъд преди 3 години.

„Той сякаш не можеше да приеме мисълта да погребе жената, която обича и която е двайсет години по-млада от него, но е обречена от жестока болест“ – пише в предговора си Пламен Тотев, който е съставител на тази тяхна последна книга. „Независимо от собственото си разклатено здраве в последната им година, Руми подкрепяше неотлъчно Евтим – и духовно, и физически, разпалвайки волята му за живот и творчество. Двамата си бяха взаимна опора, всеки загрижен за другия.“

Книгата включва най-хубавите им стихове, вдъхновени един от друг, както и последните им ръкописи. Наред с шедьоври на българската любовна лирика като „Жена на балкона“, „Вечерно видение“, „Винарна на любовта“ и „Младо вино“ са публикувани непознати стихотворения, които ценителите на поезията тепърва ще обикнат.