Сърцето ми е ръкопис пламтящ... три поеми

СМЕРЧ

... Веднъж брегът реши да ни отнеме.

Край тихата промишлена река

лежаха - кротки богове, - елените.

Изви се смерч. Небето помътня.

И аз, невръстен жител на тайгата,

останах сам на шлепа изведнъж.

Напрягах жили. Гледах сред тревата

как ти, сърце, пулсираш в локва дъжд.

Зашо избра студената компания

на този мътен и порочен кръг?

Крайбрежните треви ли те поканиха

уж в своите стебла да те спасят?

Ти трябва да се върнеш тук. Опасно е -

там всеки може да те стъпче с крак.

Там някой ден тревите ще надраснеш,

но всяка птица ще ти бъде враг...